Мая Вапцарова: Българйио,не разстрелвай повече своите разстреляни поети,за да ги харижеш на чужди...
ОТВОРЕНО ПИСМО
Мая Вапцарова
Българйио,
Към тебе се обръщам. И с болежка пиша тези редове.
Не разстрелвай повече своите разстреляни поети, с цел да ги харижеш на непознати измислени страни!
Доколкото знам рода си, а той е от1703 година, когато Хаджи Вълчо отива да прави подаяние за построяването на Атонският манастир и да вкара брат си отец Паисий в килия, с цел да написа „ История Славнобългарска “, не е имало нито един македонец или македонист.
Родът ми постоянно е жадувал за наш'та си земя.
В този жанр е Неофит Рилски. Той написа яростно писмо до братовчед си Марко Теодоров Везьов, който се съгласява дружно с Вук Каражич да издаде буквар за деца „ Булгарскего и Сръбскего “, за който са получават пари от Екатерина Втора. Той е бил публикуван във Виена, 32 години преди Рибния буквар. А на титулната страница написа за създателя, прародител на Никола Вапцаров „ Марко Теодоров Везьов Бугарин родом из Разлога “. Това е дядо и на Елена Вапцарова.
Да, такива отворени писма можем да сътворим още доста, тъй като нашата история е в наши ръце. Тя не се крие по тези държавни архиви, които услужливо и благочестиво в последна сметка се оказват в Македония.
И дано новсъздадените Вапцарови летописци тук у нас, най напред проучат напълно историята на рода Вапцарови, а по-късно да се обръщат към своите задгранични благодетели, за непредвидените си открития, съчинения за българската лирика и измислените терористични дейци към нея.
Аз съм срещу всевъзможни взаимни празници, празнувания,на велики дати, та било то, илинденско въстание, честване на Гоце Делчев, братя Миладинови и други Наивно псевдодържавата признахме, само че празниците са си 100% – Български.
За националната чистотата не диря опора нито от Президент, нито от Министър-председател, нито от какъвто и да е различен админ, Българйио.
Обръщам се единствено към теб, Народе мой български, тъй като ти построи в далечното минало своя античен дух, своите граници, своята народност от прашинките на пепелта, от костите на разстреляните поети, която към момента правилно пазим.
Тя се полепна и се циментира крепко във вените ни, в хранопровода през който гълтаме и предишният и днешният ден.
Отдавна поехме и заживяхме този живот на неистини и измами Колко ли още неточности и обърквания ще ни сервира!
Дали това не е причина по улиците да избиват нашите наследници, с цел да няма бъдеще тази дребна нещастна страна?
Тъй дълго пишем и бришем. Но от Омир до през днешния ден нищо ново, няма я новата небивалица.
Скука… Пак се работи единствено с човешка плът.
Затуй Българйио, към тебе се обръщам и ти сервирам цветето на паметта пораснало там някъде във пепелта.
Сигурна съм че не ще намериш наш дух в непознати - подправено заченати страни!
Мая Борисова Вапцарова, киньорежисьорка, поетеса и прозаик, е родена на 07.07.1944 година в град Банско.
Племенница на огромния български стихотворец Никола Вапцаров. Завършила е кинорежисура в класа на Мак Карой и Сабо Ищван в Будапеща.
Носител е на медал „ Св. Св. Кирил и Методий ” І степен.
Авторка е на няколко книги и на повече от 100 документални и игрални филми, някои от които са отдадени на нейния непосредствен сродник-поет, като „ Ти помниш ли ”.
Дебютът й в киното е посрещнат с доста огромен интерес на интернационалния екран и печели „ Златен дукат ” на кинофестивала в Манхайм. Член на Съюз на българските писатели.
Носител на премията на Съюз на българските писатели за прозаичност за романа си „ Просяци ” (2014)
